КАКВО МИ ДАДЕ И КАКВО МИ ОТНЕ АНИМАЦИЯТА.
Споделени мисли от бивши аниматори
Ива Иванова
Здравей Кати, Надявам се, че се усмихваш като преди и се надявам скоро да те видя:)
Анимацията ми даде нови светове, странни и нови хора, помогна ми в труден момент след студентство да издържам семейството си. Помогна ми да опозная себе си и границите си или безграничността си в определени моменти, да опозная най-лошите страни на хората, които си ги позволяват в кратко време на непознато място. Научи ме да се адаптирам и да се усмихвам през сълзи, да опаковам куфар за 1 час, да живея и работя, а и приемам видимо хора, които не отговарят на моите ценностна система и интереси, да имам повече гордост с повече маниери, да обръщам повече внимание на малки детайли и да преодолявам по-бързо предразсъдъци.
Отне ми време да се развивам интелектуално и професионално-разви ме само емоционално и физически. Цикличността на сезоните и инерцията ти отнема усещането за време и за истинския живот кипящ отвън и след почивния сезон и анимацията, запознава те само с едно от всички лица на хората, а те се безкрайно различни в ежедневието си. Отне ми усещането за принадлежност към определено място, лиши ме от носталгия. Зареди ме с повече вяра и обич към мен самата и хората със стойности и ценности, научи ме да вярвам в истинските, а не преходните неща и винаги да се съмнявам и преценявам правилно психо-профила на събеседника. Научи ме, че няма хора, страни и религии, с които да не мога да общувам и да съм толерантна към различността дори да не я разбирам...
Тук бих искала само да кажа, че ми липсваш с онази усмивка от Крит и че ти благодаря за подкрепата и вярата в нас. Знаеш,че те обичкаме
Кристияна Парушева
Какво ми даде анимацията?
Когато поемем по пътя си и започнем ново начинание, ние се питаме: Ще се справим ли? Как ще се справим? Това за мен ли е?..... и безброй въпроси. Вървейки по пътя и с всяка крачка напред ние преминаваме през поредно изпитание, понякога неуспешно, понякога успешно. И ето идват въпросите: Какво постигнах? Какво ми донесе? Какво научих?
Анимация- и до ден днешен обяснявам на моите познати, че да си аниматор не е значи просто да си клоун, но само човек, който е бил аниматор разбира това. За мен анимацията не беше просто работата, която трябва да свърша, работните дни не минаваха като работни дни, в който имаш куп ангажименти и минават бавно и мъчително, напротив толкова е приятно да виждаш, че именно ти си виновен за невероятната почивка на гостите и работиш докато се забавляваш или по-точно забавляваш се докато работиш:)
Какво ми даде:
самочувствие - че успях сама да се справя с интервютата, че бях сред избраните , че успях да мина обучението и се справих с работата. Самочувствие, че работих за Некерман, самочувствие, че работих с толкова умни и интелигентни хора.
Научих толкова много от колегите си, научих се да бъда позитивна, да гледам от хубавата страна на работата, да се забавлявам, да бъда отговорна, все пак при работа с толкова деца трябва винаги на си нащрек :) намерих толкова много приятели :)
Чуждите езиц , който ти дават още по-голямо самочувствие, езиковата бариера пада и можеш спокойно да се разбираш с хора от цял свят :)
Удовлетворението и щастието, когато гостите дойдат и ти благодарят, че си направил почивката им незабравима, похвали, подаръци и прегръдки, те не виждат в теб аниматор или просто част от персонала, те виждат в теб приятел. Е това не е ли чудесно? Запознанствата с тези хора от различни кътчета на планетата, от различни националности, обогатяват общата ти култура, каляват характера ти, научаваш бита и манталитета на други националности, тези знания, учат те да се справяш във всякакви ситуации със всякакви хора .
Най-важното за мен - Моята сбъдната мечта.... от малка мечтаех да посетя пирамидите в Египет, колкото и пресилено да звучи за някой хора, всеки знае какво е да имаш мечта и да се надяваш да я осъществиш. И ето, че дойде и ред на моята мечта, работих в Египет, посетих това страхотно място и съм наистина много щастлива, сбъднах своята детска мечта и прекарах едно незабравимо лято. Ред е да кажа, че това лято се научих да правя детски шоа.... е няма по-забавно нещо от това деца със сладки костюми на сцената и когато всички ви аплодират и са във възторг от идеално свършената работа с децата за отрицателно време... толкова много усмивки, щастливи деца и родители ...
Толкова много хубави моменти, интересни и забавни случки, на който винаги ще се смеем, щастливите мигове с приятелите, това е невероятна работа.
Е нещо и на мен ми липсваше и това беше моят приятел, и сега като кажа '' Той ме чакаше и много ме обича", няма да излъжа, че и аз чаках с нетърпение деня на летището след толкова дълго време пак да го прегърна :) липсва и семейството , но рано или късно всяка птичка отлита от семейното гнездо и се научава да бъде самостоятелна .
Винаги ще се сещам за веселите дни с тази моя приятелка Анимацията, ще ми липсват дните с колегите, но тези спомени ще ме зареждат винаги положително , пожелавам на всички да изпитат това щастие, което изпитах аз и да намерят това което търсят :0
Сърдечни поздрави
Криси/ Krissi :)
Зорница Георгиева
"Явлението" Анимация
"Здравейте и добре дошли в хотел "......".Казвам се ........ и следващите дни вие и вашето семейство ще прекарвате времето си с мен и моите колеги. Ежедневно ще се смеете, танцувате и забавлявате с нас. Информация относно различните активитети ще откриете на Информационните табла, които се намират ...... и ..... и ..... . Нашата анимационна програма е разнообразна и със сигурност всеки ще открие приятно занимание като плажен волейбол, водна топка, дартц, боча (и тук изброяваме всичко останало). Не обичате да се излежавате по цял ден и сте активна натура?! Супер, за вас ще се грижат спортните ни аниматори. Ежедневно се провеждат аеробика, водна гимнастика (отново изброяваме), а за напълно тонизиран ден, ще ви очакваме на сутрешния стречинг от .... часа. За най-малките ни гости се грижат нашите детски аниматори. Детският клуб се намира ..... и е отворен от.... часа до .... часа. Всеки ден имаме различна програма от игри, занимания и развиване на умения и това не е всичко. Вечер от .... часа очакваме всички деца да танцуват заедно с нас, на детската дискотека. За децата имаме и специални тематични дни, като например Пиратски ден или Магъоснически ден, а веднъж на две седмици и специалното ни детско шоу, когато децата са звездите на сцената и изненадват своите родители с танци и скечове. Но нашата програма не приключва дотук. Заповядайте всяка вечер от.... часа на нашето вечерно шоу. Насладете се на танцовите представления, посмейте се на скечове или вземете участие в нашите игри с публиката. Информация за вечерните шоа ще откриете ...... и ...... . Не се притеснявайте, че в ........ е толкова тихо в хотела. Причината е, че ние имаме почивен ден, ден в който да презаредим с енергия за следващата седмица от безкрайни забавления. Още веднъж добре дошли в ....... пожелаваме ви приятен престой и ви очакваме."
* Това е само примерно представяне и варира в зависимост от хотел, дестинация и вид анимация
Ето това е първото, което нашите гости чуват пристигайки в хотела, като всички тези думи са съпроводени с безкрайна усмивка. Дотук добре, разбираме каква е представата на госта. Но как изглежда това през нашите очи????
"Анимацията.... много сладка работа... по цял ден си играят игри и се забавляват. Пътуват в различни страни, спят по хотели, ядат в ресторанти .... И за всичко това им се плаща!!!! " Много често срещано изказване. Да ама НЕ!!!!!
Анимацията не е за всеки, така както химията, физиката, литературата и прочие. Лесно е ако ти доставя удоволствие (всъщност не е ли така с всяка друга професия?!) Да говоря сериозно, това си е професия и не само,това си е цяла наука. Най-трудно казват е, да се работи с хора. И е така. Като аниматор, ти не само трябва да комуникираш с хора, ти трябва да се научиш да ги разбираш, да ги разсмиваш. Понякога са ядосани, ти трябва да ги успокоиш, понякога са тъжни ти трябва да ги разсмееш, а понякога са пълни темерути (извинявам се за израза) и ти си този, който трябва да обърне мирогледа им и да им покаже как да се отпуснат. Обаче не забравяй, че в анимацията гостите са чуждестранни или в нашия случай немски, така че ти трябва да съобразиш и това, че техния манталитет е различен, техните навици и обичаи. Да...и като говорим за хора не забравяй, че не само гостите са важни. Ти работиш в хотел, съответно един съвет от всички нас, най-добре намери допирни точки с персонала. Винаги е хубаво да се разбираш с останалите които работят в хотела, те може много да ти помагат. Да обаче да не забравяме, че ние работим с германци, а персонала може да е друга националност, т.е. друг манталитет. Хммм интересно, нали?! И стигаме до най-важното звено-твоите с главно "К" Колеги. Добрата комуникация и разбирателството са много важни, защото през следващите няколко месеца това е твоето ново семейство и ти трябва да се научиш да правиш компромиси, да бъдеш толерантен, да помагаш и да изслушваш, ако искаш и ти да получиш същото. Може и да пробваш обратното. В този случай ти пожелаваме "Viel Spaß" или иначе казано "Успех" през следващите месеци прекарани в кавги, криви физиономии и неразбирателство.
Анимацията дава много, много усмивки, много позитивни емоции, нови преживявания, нови запознанства и приятели. Анимацията те учи на дисциплина, точност, изпълнителност. Научава те да бъдеш гъвкав и да реагираш в непознати за тебе условия и ситуации. "Дава" ти нови очи за света и заобикалящото те. Насочва те по непознати пътища, като ти дава възможност да избираш, дали искаш да поемеш по тях. Но за да не се прекъсва естествения баланс -Анимацията също така взима. Взима твоето старо Аз и те променя, отдалечава те от най-близките (нека да не се лъжем, да не мислиш, че мама и тати могат да пътуват с тебе или пък да се прибираш в къщи, когато ти домъчнее?!), отдалечава те от досегашните приятели (и само да ти напомним,че в нашето забързано ежедневие, нямаш време да си говориш всеки ден с часове по телефона или skype). Ако досега си обичал да мързелуваш, да си поспиваш и излежаваш, също ще ти бъде отнето (Sorry, ама при нас няма време за това).
Това е накратко. И ако прочетеното до тук, не те е стреснало и смяташ, че можеш да се справиш , имаш желание да се учиш и си отворен към промените, то много ще се радваме, да те срещнем лично и да те опознаем. Със сигурност и ти има на какво да ни научиш и нещо, с което да ни впечатлиш. Защото анимацията е това: Изненади, разочарования, грешки, успехи, смях и сълзи, импулсивност, артистичност, идентичност.
Точно като Живота!
Zdravei Kati …..
Tova be6e jelanata ot men profesiq za koqto dori ne znaeh ,4e sa6testvuva. V nikav slu4I ne moga da kaja,4e e vzela ne6to ot men, a po skoro az ot neq.
Na men li4no mi pomogna v dosta napravleniq I izigra rolqta na tramplin v jivota mi. 1) podibrih ezikovite si znaniq 2) da rabotq v team, sa6to taka I sam 3) da bada organiziran 4) rabota s vsi4ki vazrastovi grupi 5) sazdadoh mn priqtelski kontakti, s kolegi I gosti. 6) opoznah 4ast ot sveta 7) zavar6ih obrazovanieto si pomogna mi za da bada dnes dobar Reiseleiter. Na kraq no v nikav slu4ai na posledno mqsto iskam da blagodarq I na teb Kati li4no, za tvoeto sadeistvie I vinagi gotovnost za pom6t. Prepora4vam tazi profesiq na vsi4ki jelae6ti I im jelaq uspeh.
Pozdravi ot Bayern,.. J.Bankov
Звездомир Шутов
Сега ми остана малко време и ще ти нахвърля няколко реда по темата:
С анимация за почнах да се занимавам още в "ранно детство" :)) и това ми занимание продължи около 11 години!!!
Това е 1/3 от живота ми и то в най- хубавите ми години- от 19 до 30.
Работата е свързана с разнообразни контакти с хора от различни култури и нрави, а това изисква доста гъвкава психика и креативност. Това е първото нещо, на което те учи и ти служи занапред в живота.
Контактите с различни нации пък от своя страна те обогатяват интелектуално.
А големият брой контакти те правят по- добър психолог.
Всички тези experience ги определям като позитиви, с които никъде другаде за толкова кратко време не можеш да се сдобиеш.
Друга "готина" страна на тази професия са.... Купоните!!!
Никъде другаде няма такива купони!!!
А приятелствата, които завързваме се поддържат и до ден днешен.
В Анимацията освен с много клиенти работиш и с много колеги, а в компания с много служители системата изисква сериозна организация и дисциплина. В личен план съответно те прави и силно отговорен човек.
Друг Позитив е опита, който един аниматор натрупва във връзките си с противополовния пол :(( !!
Като негатив мога да отбележа загубата на самостоятелност: в професията живееш в един свят, който по принцип не е "реалност" и когато дойде време да се сблъскаш с реалния живот, в който трябва да си плащаш храната, квартирата, тока, водата, данъците и т.н. нещата стават груби. Може да се нарече: "Синдром На Анимацията".
Но като цяло, за заключение мога да отбележа, че позитивите са повече от негативите. Все пак всеки иска да живее такъв живот "NON STOP"!
A ние имахме възможност да го изпитаме :))
За това....
Огромни Благодарности!
от мен Звезди,
Най- големият подарък – анимацията
При мен историята започна с насилствен подтик да се обадя на обява за набор на аниматори. Аз, която се срамувах да говоря пред хора и да бъда в центъра на вниманието, със самочувствие доста под средното и без никакви таланти. Смятах анимацията подходяща за другите – онези цветните, шумните, забавните. Обадих се без желание, явих се на кастинг със страх и подскачах от радост, когато в градския автобус получих одобрително обаждане.
Станах аниматор лятото на 2003 с назначение Албена. И така започна най – прекрасният период в моя живот. Не колеги, а приятели, не работа, а забавление, не познанства, а стабилни контакти, не просто излизания, а щури купони, не усмивки, а искрен неудържим смях, не одобрение, а възхита в очите на гостите и не просто прекарани години, а искрящи, незабравими спомени. Най- големият подарък – да работиш на място, където другите почиват ... Анимацията дава всичко – свободата да разгърнеш себе си, възможността да се забавляваш, да си щур и неудържим, да танцуваш, да спечелиш истински приятели и да бъдеш звезда. Тук искам да обърна внимание на един аспект, който остава някак си забравен – израстването, опитът и позитивите за цял живот. За годините прекарани като аниматор аз научих 2 нови езика, овладях техниката на модерацията, усвоих способността да се справям с всяка ситуация, пътувах, опознах нови култури, създадох ценни контакти, работих много, станах дисциплинирана и стриктна и израснах. Извървях стълбичката от детски аниматор до регионален управител и повярвах в себе си. Сега знам коя съм и какво мога. Свитото и плахо някога момиче сега посреща посланици, кметове, политици, води конференции и казва „Добре Дошли” на еврокомисар Кристалина Георгиева с високо вдигната глава, без страх и с много увереност, естествено благодарение на АНИМАЦИЯТА. При последното ни „кафе” с Катя, ( за вас г-жа Катя Атанасова) ми се падна късметче „Човек е това, в което вярва” Аз повярвах и продължавам да вярвам, защото имам неповторими моменти, незаменими приятели, много натрупан опит и прекрасното, безценно време в анимацията.
Повярвайте и вие и станете аниматори! Направете си най- големия подарък!
С много усмивки
Милена Димитрова
Бях малък когато чух за първи път думата аниматор.
Имам съседка, която работеше за Neckermann и ходихме често с моите и
нейните родители да гледаме вечерните шоа в Златни пясъци. Чувствах се прекрасно
докато гледах как танцуват аниматорите, чувствах се точно като децата, които щяха да
се възхищават на мен след няколко години, но това още не го знаех. Единственото,
което исках тогава беше и аз някой ден да стана като тях...
Случи се много случайно и изведнъж. Имах възможност да се запозная с някои
от ентъртейнърите през едно лято, когато бях в Албена. По него време баща ми
работеше там и аз прекарвах почти цялата ваканция с него. Вече учех в езикова
гимназия в Добрич с немски език. Един ден, когато си говорих с шефаниматорката им
тя ми каза "Защо не се пробваш и ти? Знаеш езика, забавен си, ще ти хареса!"... И аз
пробвах. Прибрах се вкъщи, написах мотивационно писмо, попълних автобиографията
си, която по него време беше една страничка и мнооого постна. Изпратих ги на
посочения адрес и зачаках. Отговорът дойде след около седмица - "Привет, ще се
радвам да се видим на интервю." Бях толкова развълнуван. Съседката ми, която преди
години гледах на сцената ме подготви и зареден отидох на интервюто. Там имаше
хора, които вече се бяха занимавали с това или учещи в колежа по туризъм, дори с
немска филология, мислех си - нямам шанс...
След седмица телефонът ми звънна, бях в час по немски :)
- Привет, обажда се Катя Атанасова, ще се радвам да се видим на едномесечно
обучение и може би да работим заедно.
Бях на седмото небе, искаше ми се да изкрещя от кеф, върнах се в час и се
усмихвах цял ден. Нямах търпение да кажа на нашите. Оказа се, че и обикновено
момче без никакъв опит има шанс в такава голяма фирма (По него време анимацията
тепърва навлизаше при нас).
Обучението се проведе в Несебър, продължи 1 месец. Имаше хора от цяла
България с различни таланти, интереси, но обединявайки ги една цел - да станем
всички аниматори, да сбъднем една мечта. Там се запознах с едни от най-добрите ми
приятели. Този месец мина като на кино лента. Учихме здраво, помагахме си, когато
едната група беше готова помагаше на другата, за да приключим всички по-рано и да
остане време за купон. Приключвахме със задачите към 00:00ч. и тогава започваше
забавата. Лягахме си в 4,5 и на сутринта пак. Беше "тежко" и в същото време толкова
готино.
Обучението мина и вече можех да се нарека Аниматор към Елит Турс (по него
време) Некерман. Бях горд!
Когато се върнах обратно в Добрич, за да приключа учебната година, всичко
беше толкова "сиво", никой от съучениците ми не разбираше къде съм бил и какво съм
преживял, разказвах с толкова страст и ентусиазъм, но просто никой не ме разбираше.
Нямах търпение да започне летен сезон 2006...
И така изминаха 9 години.. без да се усетя. Изминаха като миг. Все едно беше
вчера.. Сега, когато разказвам всичко това една носталгична топка е заседнала в
гърлото ми, но ми е приятно. Изминаха 9 години, в които аз научих много, израстнах
много. Научих се на отговорност, организация, как да общувам с хората, запознах се с
различни култури, научих се да танцувам :), събрах стотици приятели от цял свят, с
много от които съм запазил контакта си и до днес. Анимацията ми показа кой съм и ме
направи по-добър човек. Тук разбрах, че притежавам качества, за които никога не съм
подозирал, позволи ми да усетя магията на сцената, позволи ми да гледам стотици
щастливи и усмихнати лица, оценявайки и възхищавайки се на това което правя, което
ПРАВИМ, защото в анимацията не си сам, анимацията е работа в екип!
Не бих казал, че нещо ми е отнела. Започнах да работя в най-подходящия
момент - завършвах училище, после предстояха студентски години - все безгрижни
време, времена, в които се изградих като личност.
През това време имах щастието да се дипломирам в бакалавърка степен, да
доразвия хобито си.
Единственото, което ми отне анимацията са ваканциите. Не съм изпитвал какво
е лятяна ваканция от... 9 години насам :)
Благодарен съм за всичките тези годи и на хората, които ми позволиха да ги
изживея и повярваха в мен.
Ако имах възможност бих ги изживял наново!
Миро Кръстев
14.02.2015г.
Бургас
Какво ми даде и какво ми взе анимацията?
Преди седем години започнах малко на шега, да опитам дали това е за мен, най-много
воден от желанието да работя на някое интересно, екзотично място. Още след първия
сезон нямах търпение да започна и втория и така досега. Хареса ми да бъда в една ведра,
пъстра, луда, мулти-култи среда. Имах страхотни колеги, които през годините, когато си
далече от дома, ти стават като семейство. Какво да кажа за невероятните ни преживявания
заедно, книга бих могъл да напиша за тях.
Забавлявахме се и по време на работа и след това и то много. При други обстоятелства,
каквато и друга работа да имаш, това не може да се случи. Толкова много запознанства,
приятели, безброй весели, смешни, трогателни, абсурдни и необикновени случки и
истории. Щастлив съм, че посетих тези прекрасни места: Турция , Египет, Гърция, Израел,
Тунис, Албания, Майорка. Опознах малко или много техните народи и традиции, а в
същото време, работейки с немски, английски, руски и други туристи и тях. Разбира се,
имаше и трудни моменти като сблъсъкът с различни култури, жегата, странностите на
някои гости в хотелите. Имаше и моменти ,когато ти е самотно, далече си от любимите си
хора. Липсваше ми малко повече културен живот, какъвто има в големите европейски
градове. Въпреки всичко времето през тези седем години мина чудесно, неусетно и пак
бих го направил.
Цял живот ще ме топлят спомените за хората, с които бях, усмивките и най-лудите
моменти и за звездите вечер на небето в южните страни.
Николай Иванов
